Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1 - Unknown

Той отпи от виното.

— Наистина ли? — попитах аз и погледнах своята чаша.

— Тази дума често се използва неправилно — поясни Сим.

Дена отпи от чашата си и кимна на себе си.

— Въпреки това виното е хубаво — отбеляза тя. — Той все още ли е на бара?

— Там е — отвърнах аз, без да поглеждам.

— Ами тогава, изглежда, че няма да се отървете толкова лесно от мен — усмихна се тя.

— Някога играла ли си на ъгли? — с надежда попита Сим.

— Опасявам се, че не — отвърна Дена, — но уча бързо.

Сим й обясни правилата с помощта на Уил и на мен самия. Дена зададе няколко точни въпроса, с което показа, че е разбрала същността на играта. Бях доволен. Тъй като седеше срещу мен, тя щеше да е моят партньор.

— Обикновено за какво играете? — поинтересува се тя.

— Зависи — отвърна Уил. — Понякога играем за ръка, а понякога за няколко ръце.

— Нека да е за няколко ръце тогава — рече Дена. — Колко?

— Първо можем да направим една игра за упражнение — предложи Сим и махна косата от очите си, — тъй като още се учиш.

Тя присви очи.

— Нямам нужда от специално отношение. — Тя бръкна в джоба си и сложи монета на масата. — Един йот твърде много ли е за вас, момчета?

За мен беше твърде много, особено с партньорка, която току-що е научила как се играе играта.

— Внимавай с тези двамата — предупредих я аз. — Те са жадни за кръв.

— В действителност — рече Уилем — кръвта не ми върши никаква работа и затова предпочитам да играя за пари. — Той порови в кесията си, докато намери един йот и го тропна със замах върху масата. — Нямам нищо против да изиграем една игра за упражнение, но щом Дена намира това за обидно, ще я бия и ще взема всичко, което тя сложи на масата.

— Точно такива хора като теб ми допадат, Уил — ухили се Дена.

Първата ръка мина доста добре. Дена загуби една взятка, но ние така или иначе нямаше да спечелим, тъй като картите бяха срещу нас. При втората ръка обаче направи грешка при обявяването. Когато Сим я поправи, тя се обърка и наддаде твърде необмислено. После, без да иска, игра, когато не беше неин ред. Това не беше кой знае каква грешка, но тя игра вале купа и всички видяха каква е ръката й. Дена също осъзна това и я чух тихо да промърморва нещо, което никак не подобаваше на възпитана жена.

Верни на обещанието си, Уил и Сим се възползваха безмилостно от ситуацията. Тъй като картите ми бяха слаби, нямаше какво друго да сторя, освен да гледам как те печелят следващите две ръце и започват да ни пристискат като изгладнели вълци.

Само че така и не успяха. Тя изигра хитро един коз, после извади поп купа, в което нямаше никакъв смисъл, защото преди това бе опитала да играе валето. После игра и асото.

Осъзнах малко преди Уил и Сим, че непохватната й игра преди това е била преструвка. Успях да се сдържа да не се издам, докато не видях по израженията на лицата им как бавно проумяват истината. След това се разсмях.

— Не бъди толкова самодоволен — смъмри ме тя. — Успях да заблудя и теб. Когато показах валето, направо изглеждаше, че всеки момент ще ти прилошее. — Закри устата си с ръка, а очите й станаха кръгли и невинни. — О, аз никога преди не съм играла на ъгли. Можете ли да ме научите? Вярно ли е, че понякога хората играят за пари? — Дена изплющя следващата карта върху масата и прибра взятката. — Моля ви! Трябва да сте доволни, че само леко ще ви ощипя, вместо да ви скубя цяла нощ, както заслужавате.

Довърши неумолимо останалата част от ръката и това ни осигури такава солидна преднина, че играта беше предрешена. Дена не пропусна нито една взятка и играеше с такова коварство и усет, че в сравнение с нея Манет изглеждаше тромав като товарен кон.

— Това беше поучително — отбеляза Уил, след като плъзна своя йот към Дена. — Май ще се наложи известно време да ближа раните си.

— За наивността на добре образованите — вдигна Дена чашата си за наздравица.

Чукнахме чашите си с нейната и отпихме.

— Вашата компания отсъстваше удивително дълго — рече тя. — Следях за вас в продължение на почти два цикъла.

— И защо така? — попита Сим.

— Вие двамата също сте в Университета, нали? — Дена хвърли пресметлив поглед на Уил и Сим. — Онова специално място, където се изучава магия?

— Точно така — любезно отвърна Сим. — Главите ни са наблъскани със загадъчни тайни.

— Занимаваме се с тъмни сили, с които е по-добре да си нямаш работа — безгрижно добави Уил.

— Между другото, това се нарича Арканум — изтъкнах аз.

Дена кимна сериозно и се наведе напред с напрегнато изражение.

— Предполагам, че вие тримата знаете как работи тя. Така че кажете ми — как работи?

— Как работи кое? — не разбрах аз.

— Магията — отвърна тя. — Истинската магия.

Тримата с Уил и Сим разменихме погледи.

— Сложно е — рекох аз.

Дена сви рамене и се облегна на стола си.

— Разполагам с цялото време на света — заяви тя — и трябва да разбра как работи тя. Покажете ми. Направете някаква магия.

Тримата се размърдахме неспокойно на столовете си. Дена се засмя.

— Нямаме право да го правим — отговорих аз.

— Какво? — не повярва тя. — Да не би това да нарушава някакво космическо равновесие?

— Нарушава спокойствието на приставите — обясних аз. — Тук не приемат особено добре тези неща.

— На магистрите в Университета също не им харесва — додаде Уил. — Те са много загрижени за репутацията на Университета.

— О, хайде стига — възрази Дена. — Чух една история как нашият човек Квоте призовал някакъв демоничен вятър. — Тя посочи с палец вратата зад гърба си. — И това се е случило точно на двора отвън.

Дали Амброуз й беше казал за това?

— Беше просто вятър — обясних аз, — нямаше никакви демони.

— А и го биха с камшик заради това — вметна Уил.

Дена го изгледа така, сякаш не можеше да реши дали той не се шегува, и после сви рамене.

— Е, не бих искала да причиня неприятности на когото и да било — каза тя с очевидна неискреност, — но съм ужасно любопитна. И имам тайни, които бих могла да предложа в замяна.

— Какви тайни? — заинтересува се Сим.

— Всички големи и разнообразни тайни на жените — усмихна се тя. — Знам някои неща, които биха подобрили несполучливите ви връзки с нежния пол.

Сим се наведе по-близо до Уил и му прошепна с достатъчно силен глас:

— Тя _несполучливи_ ли каза или _неспирни_?

Уил посочи себе си и след това Сим.

— За мен неспирни, за теб — несполучливи.

Дена повдигна едната си вежда и наклони глава встрани, като гледаше трима ни очаквателно.

Прокашлях се неловко.

— На споделянето на тайни, свързани с Арканум, се гледа с неодобрение. Строго погледнато, това не е в нарушение на законите на Университета…

— Всъщност е — прекъсна ме Симон и ме погледна извинително, — и то на няколко закона.

Дена въздъхна театрално и вдигна очи към високия таван.

— Така си и мислех — заяви тя. — Вие просто правите добри номера. Признайте го — не можете да превърнете сметаната в масло.

— Знам със сигурност, че Сим може да превърне сметаната в масло — отвърнах аз. — Той просто не обича да го прави, защото е мързелив.

— Не ви карам да ме учите на магия — настоя Дена. — Просто трябва да разбера как работи тя.

— Това ще бъде счетено за „неодобрено разгласяване“, нали? — Сим погледна Уил.

— „Незаконно разкриване“ — мрачно го поправи Уил.

Дена се наведе заговорнически напред и сложи лакти върху масата.

— В такъв случай — каза тя — съм склонна да финансирам една нощ на разточителен запой, далеч надхвърлящ простата бутилка, която виждате пред вас. — Тя се обърна и втренчи поглед в Уил. — Един от барманите тук наскоро откри прашна каменна бутилка в мазето. Не само че съдържа чудесен стар скутен, напитката на кралете на Сийлдиш, но освен това е и Меровани.

Изражението на Уилем не се промени, но черните му очи проблеснаха.

Огледах почти празната зала.

— Нощта на орден е спокойна. Не би трябвало да имаме проблеми, ако сме по-тихи — погледнах аз останалите двама.

— Звучи разумно — ухили се Сим с момчешката си усмивка. — Тайна срещу тайна.

— Ако наистина е Меровани — рече Уилем, — готов съм леко да подразня чувствителността на магистрите.

— Добре тогава — каза Дена с широка усмивка, — ти си пръв.

Сим се наведе напред в стола си.

— Симпатията е вероятно най-лесната за разбиране — подхвана той, но след това спря, сякаш несигурен как да продължи.

— Нали знаеш как с помощта на скрипец и въжета можеш да вдигнеш нещо, което е твърде тежко, за да го вдигнеш на ръка? — намесих се аз.

Дена кимна.

— Симпатията ти позволява да правиш подобни неща — обясних аз. — Но без всички неудобни въжета и макари.

Уилем сложи върху масата два железни драба и промърмори обвързване. Той побутна дясната монета с пръст и в същия момент и лявата се плъзна по масата, имитирайки движението на първата.