Шрифт:
Интервал:
Закладка:
Отидохме до едно от леговищата за четене и след като затворих вратата, й разказах цялата история с всички произтичащи от нея затруднения. Признах й, че някой практикува „злонамерена постъпка“ спрямо мен. Както и че не мога да отида при магистрите от страх да не разкрият, че аз съм се вмъкнал в стаите на Амброуз. И че имам нужда от грам да се защитя, но не познавам достатъчно сигалдрията, за да си направя такъв.
— „Злонамерена постъпка“ — тихо повтори тя и смаяно поклати глава. — Сигурен ли си?
Разкопчах ризата си и я свалих от рамото си, за да й покажа тъмната синина от нападението, което успях да спра само частично.
Тя се наведе и я разгледа.
— И наистина не знаеш кой може да е виновникът?
— Всъщност не — отвърнах аз, като се опитах да не мисля за Деви, защото засега не исках да признавам за доста лошото решение, което бях взел. — Съжалявам, че те въвличам в това, но ти си единствената…
— Не се безпокой — размаха ръце Фела. — Казах ти да ме потърсиш, ако някога имаш нужда от услуга, и се радвам, че го направи.
— Радвам се, че се радваш — рекох аз. — Ако можеш да ми помогнеш с това, аз ще ти дължа услуга. Ставам все по-добър в търсенето на нещата, които ми трябват тук, но все още съм новак.
— Нужни са години, за да се научиш да се ориентираш в Книгохранилището — кимна Фела. — То е като истински град.
— И аз го приемам така — усмихнах се аз. — Не съм живял тук достатъчно дълго, за да науча преките пътеки.
— А предполагам, че ще имаш нужда от тях. — Фела направи лека гримаса. — Ако Килвин наистина смята сигалдрията за опасна, повечето от книгите, които търсиш, ще бъдат в неговата лична библиотека.
Усетих как стомахът ми се сви.
— Лична библиотека?
— Всички магистри имат лични библиотеки — делово обясни Фела. — Разбирам малко от алхимия, затова помагам за откриването на книги с формули, които Мандраг не би искал да попаднат в неподходящи ръце. Писарите, които имат познания по сигалдрия, правят същото за Килвин.
— Но тогава това е безсмислено — въздъхнах аз. — Ако Килвин е заключил всички тези книги, няма никакъв шанс да намеря онова, което търся.
— Системата не е съвършена — усмихна се Фела и поклати глава. — Едва една трета от Архива е картотекирана както трябва. Вероятно онова, което търсиш, все още се намира някъде в Книгохранилището. Просто трябва да бъде открито.
— Даже няма да ми трябва цялата схема — казах аз. — Ако знам само няколко правилни руни, навярно ще успея да измисля останалите.
— Дали това е наистина разумно? — погледна ме обезпокоено тя.
— Разумността е лукс, който не мога да си позволя — отвърнах аз. — Уил и Сим ме пазят вече две нощи. Не могат да спят на смени през следващите десет години.
Фела си пое дълбоко дъх и след това бавно го изпусна.
— Вярно е. Можем да започнем първо с картотекираните книги. Може би писарите са пропуснали онова, което ти трябва.
Събрахме десетина книги по сигалдрия и се затворихме в едно отдалечено леговище за четене на четвъртия етаж. Заехме се да ги преглеждаме една по една.
Започнахме с надеждата да намерим изчерпателна схема на грам, но колкото повече часове минаваха, толкова повече надеждата отслабваше. Ако не пълна схема, то навярно можехме поне да намерим описание на такава. Може би отпратка към използваната последователност от руни. Или името на поне една руна. Някакъв намек или следа. Някой откъс. Каквато и да е част от загадката.
Затворих последната от книгите, които бяхме донесли в леговището за четене. Кориците й прилепнаха с глухо тупване.
— Нищо ли няма? — уморено попита Фела.
— Нищо. — Разтърках лицето си с две ръце. — Дотук с надеждата да ни излезе късметът.
Фела сви рамене и направи гримаса, след което изкриви глава на една страна, за да опъне врата си.
— Беше логично да започнем да търсим на най-очевидните места — отбеляза тя. — Но това са същите места, които писарите са претърсвали и за Килвин. Просто ще трябва да ровим по-надълбоко.
Чух далечния звук от камбанарията и се изненадах колко много пъти удари камбаната. Бяхме търсили повече от четири часа.
— Пропусна занятията си — казах аз.
— Беше само геометрия.
— Ти си забележителен човек. Каква е най-добрата възможност, с която разполагаме сега? — попитах.
— Дълго и бавно претърсване на Книгохранилището. Но това ще е все едно да търсим злато в пясък. Ще са ни нужни десетки часове, и то ако двамата работим заедно, за да не търсим на едни и същи места.
— Мога да доведа Уил и Сим да помагат — предложих аз.
— Уилем работи тук, но Симон никога не е бил писар, той вероятно само ще ни пречи.
— Познаваш ли Сим достатъчно добре?
— Не особено — призна тя. — Виждала съм го наоколо.
— Подценяваш го — предупредих я аз. — Хората непрекъснато го правят. Сим е много умен.
— Всеки е умен — възпротиви се Фела. — Сим е мил, но…
— Точно в това е проблемът — прекъснах я аз. — Той е мил. Любезен е и хората приемат това за слабост. И е щастлив, а хората взимат това за глупост.
— Не исках да кажа това — възрази тя.
— Знам — отвърнах аз и потрих лицето си. — Съжалявам. Последните дни бяха тежки. Мислех си, че Университетът ще бъде различен от останалата част на света, но той е като всяко друго място — хората угаждат на надути и невъзпитани копелета като Амброуз, докато добрите души като Симон са смятани за глупаци.
— Ти какъв си? — с усмивка попита Фела, като започна да подрежда книгите. — Надуто копеле или добра душа?
— Това ще го разбера по-късно. В момента имам по-неотложни грижи.
> 26.
> Доверие
Макар да бях почти сигурен, че Деви не е отговорна за „злонамерената постъпка“, трябваше да съм глупак да не обърна внимание на факта, че тя притежава кръвта ми. Така че когато стана ясно, че изработката на грам ще изисква много време и усилия, осъзнах, че е дошло време да я посетя и да се убедя, че тя не стои зад това.
Денят беше отвратителен — духаше леден и влажен вятър, който режеше дори и през дрехите. Нямах ръкавици, нито шапка и трябваше да се задоволя с това да сложа качулката си и да увия ръце в плата на плаща, като го придърпвах по-плътно върху раменете си.
Докато пресичах Каменния мост, ми хрумна нова мисъл — може би някой беше откраднал кръвта ми от Деви. В това имаше повече смисъл, отколкото във всичките ми досегашни теории. Трябваше да се уверя, че бутилката с кръвта ми е на безопасно място. Ако все още беше при Деви и печатът не беше докосван, щях да знам, че тя не е замесена.
Отидох до западния край на Имре, където спрях в една кръчма, за да си взема малка бира и да се постопля до огнището. След това минах през добре познатата ми уличка и се изкачих по тясното стълбище зад месарския магазин. Въпреки студа и скорошния дъжд във въздуха все така се носеше миризмата на гранясала мас.
Поех си дълбоко въздух и почуках на вратата.
Тя се отвори след минута и през тесния процеп надникна лицето на Деви.
— Я, здравей — поздрави ме тя. — По работа ли си дошъл или за удоволствие?
— Предимно по работа — признах аз.
— Жалко — рече тя и отвори по-широко вратата.
Докато влизах в стаята, се спънах, непохватно се блъснах в нея и за момент се подпрях на рамото й, за да запазя равновесие.
— Съжалявам — смутено смотолевих аз.
— Изглеждаш ужасно — отбеляза Деви, докато залостваше вратата. — Надявам се да не си дошъл за още пари. Не давам заеми на хора, които изглеждат така, сякаш идват от тридневен запой.
Отпуснах се уморено в един стол.
— Донесох ти книгата — казах аз, като я извадих изпод плаща и я сложих върху бюрото й.
Деви кимна и леко се усмихна.
— Какво мислиш за добрия стар Малкаф?
— Сух, многословен и скучен.
— Освен това няма и много картинки — натякна ми тя, — но не това имах предвид.
— Теориите му за възприятието като активна сила са интересни — признах аз. — Но той пише така, сякаш се страхува да не би някой наистина да го разбере.
Деви кимна и сви устни.
— И аз горе-долу това си помислих. — Тя се протегна и придърпа книгата по-близо до себе си. — Какво мислиш за главата, посветена на ориентацията в пространството?
— Изглежда, че той черпи информация от кладенеца на дълбокото си невежество — отвърнах аз. — В Медика съм срещал хора с ампутирани крайници. Не мисля, че Малкаф някога е имал подобни проблеми.
Наблюдавах я за някакъв знак, че изпитва чувство на вина, за някаква индикация, че е отговорна за извършването на „злонамерена постъпка“ спрямо мен. Но нямаше нищо такова. Тя се държеше съвсем нормално — весела и духовита както обикновено. Но аз съм израснал сред актьори. Знам колко много начини има да скриеш истинските си чувства.
— Нещо ми се виждаш много сериозен. — Деви се намръщи престорено. — Какво си се умислил?
— Имам няколко въпроса — отвърнах аз уклончиво — и те не са свързани с Малкаф.
- Unknown - Unknown - Прочее
- Unknown - Unknown - Прочее
- Unknown - Unknown - Прочее
- Полвека без Ивлина Во - Ивлин Во - Прочее
- Unknown - Кирилл - Прочее
- i 1a4a48b280b2ead2 - Unknown - Прочее
- Unknown - ваня - Прочее
- i d22eb7fa14baa6c4 - Unknown - Прочее
- Unknown - Кэтрин Брикс - Прочее
- Unknown - Бабулин Леонидович - Прочее