Рейтинговые книги
Читем онлайн Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв.

Шрифт:

-
+

Интервал:

-
+

Закладка:

Сделать
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 82

- Не е нужно да отивате веднага. - Нина погледна Джо­уи, който се беше поуспокоил. - Приберете се вкъщи с при­ятеля ви, наспете се и на сутринта идете в АСН. Ще видите, че всичко ще бъде наред.

Мейси не изглеждаше особено убедена в това, но кимна неохотно и тръгна към Джоуи.

Нина отново седна. Реши да ги изчака да си тръгнат, преди сама да напусне кафенето. Срещата определено не оправда очакванията ѝ, но поне беше нещо различно от тъпото вегетиране пред телевизора.

Макар че точно това я очакваше като се прибере в апар­тамента си. Еди сигурно нямаше да се прибере скоро. Тя въздъхна.

Мейси и Джоуи тръгнаха да излизат. Вратата се отвори преди да стигнат до нея.

Тогава Мейси изпищя.

Нина вдигна изненадано глава. На вратата стоеше мъж, облечен със сако от змийска кожа, който гледаше злобно младата жена.

Мейси отскочи назад.

- Това е той! Той е един от тях!

- Здравей отново, малко момиче - процеди през зъби мъжът и усмивката му се разшири, докато се приближава­ше към нея. Стиснал зъби, Джоуи се изправи пред него…

И се строполи на пода, превит на две. Мъжът го беше ударил с юмрук - и месингов бокс - в корема.

Останалите клиенти изпаднаха в шок. Мъжът прекрачи Джоуи, а Мейси притича покрай Нина към дъното на салона.

Той я последва…

- Хей!

Мъжът се обърна към Нина и тя хвърли недокоснатото капучино на Мейси в лицето му. Чашата се удари в брадата му и горещата течност се разплиска навсякъде.

Той се извърна назад, а тя ритна стола към него.

- Мейси! Бягай!

4.

Мейси се стрелна покрай келнерката към вратата зад бара, където се спря колебливо, поглеждайки към охкащия Джоуи.

- Не спирай! - извика Нина, която тичаше след нея. Мейси бутна вратата, следвана от Нина. Управителят се опи­та да ѝ препречи пътя, но се отдръпна назад при вика ѝ: - Не мен, него! Викай ченгетата!

Мъжът със сакото от змийска кожа отблъсна стола встрани. Тя затръшна вратата зад гърба си и установи, че се намира в склад - по рафтовете бяха наредени няколко голе­ми кашона, пълни с пакети кафе. Едно дръпване, и първият кашон се стовари пред вратата.

Мейси стигна до противопожарния изход, отвори вра­тата към задната уличка…

Отнякъде изникна грамадна ръка и я блъсна на пода.

Змийската кожа им беше подготвил капан - отзад ги деб­неше приятелят му.

На съседния рафт имаше няколко големи огнеупорни кани за кафе. Нина грабна едната и хукна към изхода. За гърба ѝ някой здраво ритна вратата. Кашонът се разкъса, но пакетите с кафе абсорбираха удара и ѝ попречиха да се от­вори

Нина стигна до противопожарния изход. Мейси леже­ше по гръб на асфалта, а един подпухнал мъж с бръсната глава се навеждаше да я сграбчи…

Каната за кафе се стовари върху главата му. Той изпъшка изненадано от болка и залитна назад. Нина отново замахна с каната. Този път тя се разби в слепоочието му и по паважа се пръснаха лъскави парчета. Мъжът се свлече до контейнера за отпадъци. Нина протегна ръка на Мейси.

- Хайде, ставай!

Искрено възхищение замени болката и страха в очите на момичето. Мейси протегна ръка и се вкопчи в нея.

- О, Боже! Това беше невероятно!

- Трябва да видиш как действам с каните за запарване на чай. Хайде! - Нина я издърпа, двете прескочиха гологла­вия мъж и хукнаха по уличката.

- Как ли е успял да ме намери? - извика Мейси. - Не съм казвала на никого къде съм, дори на родителите ми! Откъде са разбрали, че съм в Ню Йорк?

- Казала си на Лола - досети се Нина. - Тя сигурно е казала на някого в АСН, те са го споменали пред Бъркли, а той го е съобщил на човека, за когото работят тези момчета. - Двете стигнаха до булеварда.

- Но откъде са знаели, че ще се срещам с вас?

- Аз да не съм детектив? - Нина забеляза едно такси, което се отдалечаваше по улицата. Двете хукнаха след него и тя започна яростно да размахва ръце. - Такси!

- Такси ли ще хванем? - попита изненадано Мейси.

- Да, освен ако не разполагаш с хеликоптер! - Таксито спря, но не заради тях. На отсрещния тротоар стоеше една добре облечена двойка, мъжът беше протегнал ръка. - Хей, това е нашето такси!

Мъжът хвана дръжката на вратата.

- То спря при нас.

- На нас ни трябва спешно! - Нина стигна до колата и отвори другата задна врата. - Мейси, влизай вътре.

- Какво правиш, по дяволите? - изпищя жената. - Шо­фьор, изхвърлете ги!

- Не искам неприятности - отвърна шофьорът, кльощав мъж със силен бразилски акцент. Той показа глава през про­зореца и рече на Нина: - Спрях да взема господина и дама­та, ясно ли е? Изчакайте следващото…

Прозорецът до вратата на Нина се пръсна на парчета. Шофьорът извика от болка, когато куршумът се заби в ля­вото му рамо и опръска предното стъкло с кръв. Нина рязко се обърна и видя Змийската кожа да излиза от уличката, стиснал пистолет в ръка.

Прицели се…

- Залегни! - изкрещя тя. Мейси се хвърли с вик на задната седалка в таксито, а върху нея се посипаха стъкълцата от улученото задно стъкло.

Нина се просна на асфалта. В ламарината на таксито, точно над главата ѝ, се заби куршум. Още един прозорец се пръсна на парчета, жената запищя истерично. Останалите пешеходци хукнаха да се крият.

Стрелбата спря.

Стрелецът беше въоръжен с револвер, трябваше да презареди.

Нина скочи и отвори вратата на шофьора. Бразилецът се беше свил на седалката и притискаше с ръка раненото си рамо.

- Отмести се на другата седалка, бързо!

Той измърмори нещо на португалски, преди да премине на английски.

- Луда ли си? Простреляха ме!

Нина разкопча предпазния колан и се опита да го избу­та на другата седалка.

- Ще те закараме в болницата - само мръдни нататък!

- Можете да вземете таксито - избъбри добре облече­ният мъж, докато се отдалечаваше, повлякъл след себе си пищящата си придружителка толкова бързо, колкото позво­ляваха високите ѝ токчета.

Мейси надигна глава над облегалката на задната седалка.

- Ох, ох, ох! - извика тя, сочейки с ръка.

- Какво “ох”? - сопна ѝ се Нина, като най-накрая успя да избута слабо противящия се бразилец на съседната седал­ка и зае мястото му. Тя погледна назад и видя причината за паниката на Мейси. Стрелецът беше извадил втори писто­лет. - По дяволите!

Тя превключи на скорост и даде газ.

Гумите изскърцаха, преди да зацепят и таксито да се отлепи от мястото си. Това беше един от последните коли форд краун викториас, които сформираха някогашната так­симетрова флотилия на Ню Йорк, и които постепенно бива­ха изоставяни за сметка на новите, почисти хибридни ав­томобили. Според Нина колата би трябвало отдавна да е из­лязла в пенсия, скоростната ѝ кутия тракаше и скърцаше през цялото време.

Ала в каквото и състояние да се намираше, пак щеше да изпревари тичащ човек.

Но не и куршумите му.

- Наведи се! - Мейси отново залегна на седалката, а в корпуса на таксито се забиха още куршуми. Един профуча над главата ѝ и отскочи от бронираната преграда, разделя­ща предните от задните седалки, като остави белег върху плексигласа.

- Таксито ми! - проплака шьофорът, забравяйки за миг болката в ръката си. Той се надигна със стиснати зъби, сва­ли ръката си от раненото рамо… и включи брояча.

Нина го погледна.

- Шегувате се!

- Няма безплатни курсове! - изсъска той. - Сега ме за­карайте в болницата!

Отзад се разнесе нов звук - не от стрелба, а от скърцане на гуми, когато един голям червен пикап „Додж Рам” под­несе на пътя и спря. Гологлавият мъж се появи от уличката и скочи в него, а стрелецът със сакото от змийска кожа хвърли един поглед към отдалечаващото се такси, прибра празните си оръжия в кобурите и хукна към задната врата на пикапа. С могъщ рев на осемцилиндровия си двигател доджът се впусна в преследване.

Нина изведнъж се сети, че и по-рано е виждала пикапа - пред апартамента си. Преследвачите им бяха разбрали, че Мейси се опитва да се свърже с нея… и я бяха проследили с надеждата, че тя ще ги отведе при плячката им.

- Забрави за болницата - обади се Мейси. - Отиваме в полицията! Къде е най-близкият участък?

- Не знам - отвърна шофьорът. Двете жени го поглед­наха невярващо. - Живея тук само от три седмици!

- Знаете ли къде се намира? - обърна се Мейси към Нина.

- Ами… не.

- Нали казахте, че сте живяла тук!

- Никога не ми се е налагало да ходя там - Ню Йорк не е чак толкова опасен! Обикновено. - Нина изпревари два ав­томобила, които бяха спрели на червен светофар и направи рязък завой на север. - Мисля, че има един на Двайсет и първа улица.

Мейси погледна към уличните знаци.

- Това е чак след десет пресечки! Имате ли телефон? Ще се обадя на 911!

- Да - обади се шофьорът и кимна с глава. - Да, пови­кайте линейка, добра идея!

Трафикът беше ужасен. Като натискаше клаксона, Нина премина в насрещното платно, за да изпревари един боклук­чийски камион, и едва не се блъсна в идващата срещу нея кола. Мейси залитна назад и повлече със себе си счупеното предпазно стъкло.

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 82
На этой странице вы можете бесплатно читать книгу Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв. бесплатно.
Похожие на Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис - Неизв. книги

Оставить комментарий